Не се връщай

Не се сбогувах. Ти си отиде толкова бързо. Аз останах. С треперещи устни.

Колко много иска тя. Толкова пъти се опитвах да заровя и чувствата си. Тогава през една мокра нощ го срещнах. Мъжът в лилаво. Признах му, че искам да те открия. Щом обеща да те върне обратно при мен му станах слуга. Каза ми, че краят е само началото и аз отново придобих своя плам, който ти познаваш.

Първо поиска сълзи от разбито сърце. Момчето, от което ги взех не заслужаваше това, но не можах да се спра. Толкова ми липсваш.

После поиска пари изкарани с кръв. Намерих какво да продам на един сатрап идващ от юг.

Накрая поиска от мен разсъдъка ми. За да те виждам както преди и за да има сили за ритуала.

Не мога да повярвам колко бях щастлива онази нощ, когато те видях отново. Въобще не забелязах как си изгубил стария си финес. Не се интересувах от погледите им. Нито че нежните ти ръце са станали груби. Исках само да си отново до мен. Да усетя пръстите ти в косата си. Да се докосна до дъха ти. Да заспиваме нощем в прегръдките си.

Докато един ден видях с каква жажда гледаш хората. В очите ти долових искане да опиташ плътта им. Знам, че се спираш заради мен и се мразя колко ми харесва това. Нямаш представа как всяка изречена дума боли. И усещането, че вече си не ти...

От другата страна си. А аз не принадлежа там. Повтарях ти го и толкова пъти, но ти продължаваш да се връщаш. Отново и отново.

Мъжът в лилаво каза, че началото е краят, но аз знам че ме обичаш още. Завинаги. Затова не се връщай. Прочети това и не се връщай повече.

Липсваш ми.